Страница 2 от 3 ПърваПърва 1 2 3 ПоследнаПоследна
Резултати 26 до 50 от 69

Тема: Моят труд ,SE на ГК 71

  1. #26
    Ritcho здравей. Честно казано ултралинейно не съм пробвал на това стъпало. Но стабилизация за втора решетка в клас А ми се вижда безмислено, защото натоварването на изправитела е постоянно еднакво. Според мен е по разумно да се прави при стъпала в клас АВ ,ако не е ултралинеар и се храни от анодното през развързващ вилтър ,тъй като пулсациите на анодния ток са големи от няколко десетки мА до стотици мА в зависимост от мощност и лампи. Тогава се получават големи колебания на напрежението на анодния изправител.
    Редактирано от lz4ih; 28 July 2019 в 21:01.

    • #0
      Реклама от Google Реклама от Google
      Членува от
      Dec 2007
      Адрес
      Google.com

        
       

  2. #27
    Цитат Публикувано от lz4ih Покажи мнения
    ... и пак се е изтощил катода неравномерно?...
    "Изтощаване" на директно отопляема лампа, означава намаляване на емисията и
    при номинални напрежения и ток. "Нерваномерността", която констатираш въз
    основа на слушане (измерване) на брумово напрежение *, е неминуема - обусловена
    е от конкретните конструктивни особености на лампата. Решетката е изведена само
    от единия край (физически) , а анода само от другия край.
    Така, потока от електрони не е равномерен както го рисуват по книжките , без
    оглед на това дали ff е с променливо напрежение, а тук даже не пиша за неперфектните
    разстояния по протежение на "частите" - центрирано отопление, решетки, анод ...

    * Което при работа на лампата по предназначене - КВ , не е приоритет.
    Впрочем, много от лампите които по начало не са предназначени за аудио ,
    точно покрай констуктивни особености, си остават с някакъв малък компромис относно
    захранване на отоплнието. По мои наблюдения има по-добро място за подаване на +
    на отопление (например на извода за ff , който е по-близо до извода от решетката) и
    размяната на + и - , с цел "равномерност" във времето, не е по-добре звуково.
    А за минимизиране на брума, се работи конкретно с всеки екземпляр лампа.
    Понякога дори се налага да се ползва само единия край на отоплението като "катод",
    а не средната точка, със или без тример за донагласяне .

  3. #28
    Nasko's Avatar
    Членува от
    Jun 2008
    Адрес
    Дупница
    Възраст
    64
    Мнения
    2,545
    Колега lz4ih, поздравления за изпълнението!
    Схемата е добре.
    Входният кондензатор, не много четливо надписан, предполагам 100nF няма да влоши звука и по-добре е да го има. Така и при наличие на DC във входа се гарантира режима на предусилвателното стъпало.
    Катодният кондензатор влошава звука и по-добре без него.
    Драйверното стъпало е без забележки. Анодното му напрежение е достатъчно за атакуване на крайната лампа.
    За случая няма място за схема SRPP. Разумно е да се използва аноден дросел единствено в случая, ако нямаш достатъчно високо анодно напрежение.
    Крайното стъпало е ОК! Ако звукът допада на слуха ти, то схемата (за случая пентодно свързване), режима, качеството на изходният трансформатор и отказа от използване на ОООВ са оптималния вариант.
    За случая е без значение, но не знам защо в оригиналната схема стабилизаторите не са шунтирани със сух кондензатор.
    Изследването на лампов усилвател с правоъгълен входен сигнал е безпредметно. Не пускай във форума такива осцилограми.
    Ако пуснеш снимка под капака, рискуваш да правиш ново окабеляване.
    Показателно е гладкост на АЧХ в звуковия диапазон и минимални резонансни явления малко извън звуковия диапазон.
    Със здраве да се кефиш на по-мощния лампов звук!

  4. #29
    Благодаря Наско. Симон явно не си ме разбрал правилно. Не става дума за брума, наясно съм с конструктивните особености, а за неравномерното износване на катода дори и при променливо. Дали ще е с право или променливо отопление един бог знае от коя част на катода колко електрони ще излетят. Дори няма гаранция за равномерно оксидно покритие. Затова производителя дава гарантирани часове работа на прибора при оптимални режими. А тези лампи си работят нормално дори и след гарантираните от завода часове. Тая лампа, с която правих пробите отдавна е надхвърлила неколкократно часовете си и то при много тежки условия на работа. Добре че не може да говори ,че ще ме осъди за тормоз . Така че при 100 мА , тя не ги усеща и при всички положения ще си изкара полагаемото. Пък като се скапе лампи има.

  5. #30
    Цитат Публикувано от lz4ih Покажи мнения
    Благодаря Наско. Симон явно не си ме разбрал правилно. Не става дума за брума, наясно съм с конструктивните особености, а за неравномерното износване на катода дори и при променливо. Дали ще е с право или променливо отопление един бог знае от коя част на катода колко електрони ще излетят. Дори няма гаранция за равномерно оксидно покритие. Затова производителя дава гарантирани часове работа на прибора при оптимални режими. А тези лампи си работят нормално дори и след гарантираните от завода часове. Тая лампа, с която правих пробите отдавна е надхвърлила неколкократно часовете си и то при много тежки условия на работа. Добре че не може да говори ,че ще ме осъди за тормоз . Така че при 100 мА , тя не ги усеща и при всички положения ще си изкара полагаемото. Пък като се скапе лампи има.
    +1 за всичко написано.
    П.П. Брумът при директно отопляеми лампи, често е спънка за преодоляване,
    която изисква конкретно схемно решение и конструктивно изпълнение, затова
    .

  6. #31

    Членува от
    Feb 2008
    Адрес
    Стара Загора
    Възраст
    48
    Мнения
    3,028
    Цитат Публикувано от rutcho Покажи мнения
    Стабилизацията на втората решетка на крайната е добра идея и си струва да се запази и в ултралинейния вариант.
    това решение е интересно - може ли някаква схема?

  7. #32
    Milen_haskovo mbg's Avatar
    Членува от
    Apr 2007
    Адрес
    София 4-ти км
    Възраст
    30
    Мнения
    4,331
    Цитат Публикувано от apm Покажи мнения
    това решение е интересно - може ли някаква схема?
    изходен траф с отделна намотка за 2-ра решетка (не го виждам да е линейна тая намотка) която от другия край е от стабилизирано захранване

  8. #33

    Членува от
    Feb 2008
    Адрес
    Стара Загора
    Възраст
    48
    Мнения
    3,028
    не мисля, че с отделната намотка за втората решетка се води ултралинеен режим - този режим е получил най-голямо разпространение именно защото изпълнението на изходния трансформатор е максимално просто в сравнение с катодната намотка на Quad и комбинираното навиване на макинтош

  9. #34
    Когато отоплението на крайната лампа се захранва с постоянно напрежение, единия край на катода има напрежение катод-решетка с 10 волта по-малко/голямо от другия край. Следователно токовете в двата края на катода са различни и стръмностите също. Изравняването на токовете чрез промяна на резисторите не изравнява стръмностите. На лампи с постояннотокво отопление, периодично, се обръща поляритета за равномерно износване на катода.
    Както каза и Милен, понеже в триоден режим възбудителната амплитуда е по-голяма, вероятно драйвера е на ръба на възможностите си. Това може да се провери по изкривяванията, при максималната мощност, в триоден и пентоден режим.
    В пентоден режим DF е значително по-малък. Но трябва да се измери. При пентоден режим (нисък DF) АЧХ следи импедансната характеристика на колоната. Следователно се повдигат честотите на механичния резонанс и на високи честоти. При това на средни и високи честоти изкривяванията намаляват. Това неминуемо променя звука.
    五郎

  10. #35
    Да напиша за последен път - не разбирам как може нещо да не ти е ясно, да си технически неграмотен и да го изтриеш?
    Да маркираш предупреждение/нарушение - това го разбирам. Его

    Горо с абсолютна сигурност разбира, но го е страх да напише, съдба!

    Оставям ви да слагате и махате кондери...
    Руски форум. Задаваш въпрос, после ти отговарят.
    Израелски форум. Задаваш въпрос, после на теб ти задават въпрос.
    Български форум. Задаваш въпрос, после дълго ти разказват колко си тъп.
    Явно кабелите са слушани години с тонкоректор на по-висока честота...
    Аз трябва DSD-тата да ги конвертирам в SACD, че да ги слушам нативно.
    Ама това с тия източници си е лесната част. С пустите ампове е големия зор!

  11. #36
    Поздравления за проекта! Сериозен и мащабен. Много рядко пиша, но искам да ти дам някои насоки, а ако желаеш - мога и да помогна. За схемотехниката нямам с какво да допълня изказаните вече мнения от колегите - те (частично или напълно) се припокриват с моите виждания и предложения. Никой (всъщност само Goro намекна) не спомена нищо за изходните трансформатори. Нека споделя моето мнение за тях. Нормално е с тези трансформатори (с подадените от теб данни) да не ти хареса триодно свързване. По груби сметки при това секциониране и брой навивки ще имаш паразитни параметри на трансформатора (при Ri~1500Ohm на ГК71 в триодно свързване) Cp~1-2nF, Ls~300-500mH (в зависимост от дебелината на междунамотковата изолация, габарит на желязото и т.н. - само груби сметки), което ще ти "осигури" резонанс на трансформатора в звуковия обхват от 3 до 12кHz с качествен фактор около 0,5 и спад на високите много отрано - от 6 до 12kHz (-3dB). Виж, в пентодно свързване нещата ще се получат малко по-добре. Тогава при тези трансформатори и Ri~80kOhm на ГК71 в пентодно свързване ще имаш спад да кажем (грубо) от 35-50kHz (-3dB) - направо чудесно, но пък резонанс (отново за съжаление в звуковия обхват) от 8-15кHz, но за сметка на това (много неприятно) с доста по-голям Q-фактор - от 3 до 6 (в зависимост от дебелината на изолацията между слоевете), което (разбираемо) субективно ще те накара да харесаш повече пентодното свързване заради "по-богатото" звучене. Надявам се да имаш поне 60H индуктивност на първичната, за да имаш 25-30Hz (-3dB) гарантирани в пентодно свързване. Всъщност, ако ми дадеш точните стойности на Cp, Ls, индуктивност на първичната (ако си правил тези измервания разбира се), както и дебелини на междуслойна и междунамотъчна изолация ще мога да ти дам и доста по-точни данни какво може да очакваш от изходните трансформаторив този си вид при пентодно и триодно свързване, както и да ти дам насоки (ако ти се занимава с повторно навиване - знам, много е тежка тази процедура) как да направиш нещата с изходните трансформатори, за да се получат както трябва. Някакви замервания правени ли са на АЧХ?
    Поздрави, Жоро

  12. #37
    Здравей Жоро. Благодаря за подкрепата. Преди да премина към изработка на трафовете правих доста експерименти и сметки. Имам направени лабораторни трафове с известни параметри и възможност за избор на брой навивки както на първична така и на вторична, защото от моя скромен опит съм разбрал ,че сметките дават ориентировъчни данни , а на практика нещата изглеждат по-различни. Та в триоден режим ГК 71 не е пускана с този траф, а с траф който е за този режим. Както бях писал не ми е известно нищо за желязото освен ,че е италианско. Първо направих малко сметки с методиката на Калимански да добия представа какво ще ми трябва ориентировъчно и след това с лабораторен траф проведох измервания на АЧХ и доуточних тези параметри. В диапазона от 24 хц до 32,6 кхц ,при 15 v на изхода и 6 ома товар(тонколона) напрежението варира с 300-400 mv. Мисля , че от това по- линейно няма накъде. Измерено и гледано на осцилоскоп. По принцип триодния звук ми е малко като на mosfet стъпало. Не само на тази лампа, а по принцип. Предпочитам си пентодния режим. Досега съм се занимавал само с противотактни усилватели в клас АВ ,мощност според интереса и някое друго в клас А с EL 84, 34 6п3с и подобни. Това ми е първи мащабен проект в клас А и съм супер удоволетворен от качеството на звука. Никога не предприемам монтаж в кутия докато не изчистя и най-малката подробност. Поздрави Иван.
    Редактирано от lz4ih; 30 July 2019 в 13:48.

  13. #38
    Поздравления за постигнатата линейност в диапазона! Явно добре си напаснал комбинацията от Ls и Cp при навиването на трансформатора (дебелини на изолациите), които всъщност играят роля в този случай за намаляване на Q-фактора на собствения резонанс на трансформатора, съответно и за постигане на добра линейност в звуковия диапазон. Аз също харесвам звука на пентода (тетрода) - по-тържествен ми е някак, сравнен с триода. Не знам за методиката на Калимански (не съм запознат просто, ще трябва да потърся в нета), но явно работи добре. Досега при моите трансформатори съм се стремял да постигна такива паразитни параметри, че да доближа честотата на собствения резонанс и горната гранична честота на трансформатора (-3дБ) максимално (разбира се далеч извън звуковия диапазон). И това се постига както със секционирането (брой първични/вторични секции), така и с дебелините на изолацията между слоевете и между секциите. И с други "хитрини" разбира се. И досега не съм имал отклонения над 10-15% между тези паразитни параметри при сметките и при крайния резултат, стига изпълнението да следва сметките, особено за дебелините на изолациите. Но отдавна не съм навивал - не ми се започва, като знам какво е...
    Поздрави, Жоро

  14. #39
    Milen_haskovo mbg's Avatar
    Членува от
    Apr 2007
    Адрес
    София 4-ти км
    Възраст
    30
    Мнения
    4,331
    Цитат Публикувано от lz4ih Покажи мнения
    ....Имам направени лабораторни трафове с известни параметри и възможност за избор на брой навивки както на първична така и на вторична, защото от моя скромен опит съм разбрал ,че сметките дават ориентировъчни данни , а на практика нещата изглеждат по-различни. Та в триоден режим ГК 71 не е пускана с този траф, а с траф който е за този режим.....
    Ако става дума за изходни, правенето на допълнителни намотки и секции, които не се използват, само влошават паразитните параметри на трафа, като ефекта е от влошаване до пълен дефект - огромни дупки или пикове в звуковия обхват... такъв траф става за измерване на изходна мощност, някъде далеч от собствения му резонанс, и за нищо повече.

    А тази линейност от 300-400мВ, вземи я измери отново с двулъчев осцилоскоп... като внимателно следиш фазата между входа и изхода, да не би да имаш изненада и няколко пъти да се обръща от едини до другия край на АЧХ-то, аз съм го получавал, усилвателя свиреше доста "интересно" и беше едно чудене какво му е и кой резистор или кондензатор звучи така

  15. #40
    Nasko's Avatar
    Членува от
    Jun 2008
    Адрес
    Дупница
    Възраст
    64
    Мнения
    2,545
    Цитат Публикувано от mbg Покажи мнения
    Ако става дума за изходни, правенето на допълнителни намотки и секции, които не се използват, само влошават паразитните параметри на трафа, като ефекта е от влошаване до пълен дефект - огромни дупки или пикове в звуковия обхват... такъв траф става за измерване на изходна мощност, някъде далеч от собствения му резонанс, и за нищо повече.

    А тази линейност от 300-400мВ, вземи я измери отново с двулъчев осцилоскоп... като внимателно следиш фазата между входа и изхода, да не би да имаш изненада и няколко пъти да се обръща от едини до другия край на АЧХ-то, аз съм го получавал, усилвателя свиреше доста "интересно" и беше едно чудене какво му е и кой резистор или кондензатор звучи така
    Подчертаното по никакъв начин не мога да си обясня как ще стане.
    Това означава, че при въвеждане на ОООВ ще се получи генератор на "няколко честоти".
    Лично не познавам колегатаlz4ih. Но щом е направил този усилвател, мисля че е достатъчно навътре в ламповата техника и едва ли ще допуска елементарни грешки.
    И пак: освен поздравления, нищо друго не мога да кажа.
    Успехи!

  16. #41
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    Цитат Публикувано от gogo Покажи мнения
    Cp~1-2nF, Ls~300-500mH (в зависимост от дебелината на междунамотковата изолация, габарит на желязото и т.н. - само груби сметки), което ще ти "осигури" резонанс на трансформатора в звуковия обхват от 3 до 12кHz с качествен фактор около 0,5 и спад на високите много отрано - от 6 до 12kHz (-3dB). Виж, в пентодно свързване нещата ще се получат малко по-добре. Тогава при тези трансформатори и Ri~80kOhm на ГК71 в пентодно свързване ще имаш спад да кажем (грубо) от 35-50kHz (-3dB) - направо чудесно, но пък резонанс (отново за съжаление в звуковия обхват) от 8-15кHz, но за сметка на това (много неприятно) с доста по-голям Q-фактор - от 3 до 6 (в зависимост от дебелината на изолацията между слоевете), което (разбираемо) субективно ще те накара да харесаш повече пентодното свързване заради "по-богатото" звучене. Надявам се да имаш поне 60H индуктивност на първичната, за да имаш 25-30Hz (-3dB) гарантирани в пентодно свързване. Всъщност, ако ми дадеш точните стойности на Cp, Ls, индуктивност на първичната (ако си правил тези измервания разбира се), както и дебелини на междуслойна и междунамотъчна изолация ще мога да ти дам и доста по-точни данни какво може да очакваш от изходните трансформаторив този си вид при пентодно и триодно свързване, както и да ти дам насоки (ако ти се занимава с повторно навиване - знам, много е тежка тази процедура) как да направиш нещата с изходните трансформатори, за да се получат както трябва. Някакви замервания правени ли са на АЧХ?
    Поздрави, Жоро
    Извинявай, Ls в порядъка на 300-500mH, това чудо навито като захранващ трансформатор с разделени една от друга първична и вторична ли е? Грамотно оразмерени изходни трансформатори имат разсейване в порядъка 1 - 30mH, като горната граница за сметка на паразитен капацитет - за пентодно свързване.

    Поздравления за проекта! Завиждам ти, имам около 10 лампи ГК71 в шкафа и ми е нужно само време, да си навия трансформаторите. Точно в момента имам ентусиазъм, да експериментирам с катодна ООВ + UL свързване. По този начин получаваш КПД близко до пентодното с триодна линейност.

    Бъди жив и здрав и му се радвай до ненасита! Сега, през лятото, не ти ли е трудно?
    Редактирано от 50AE; 31 July 2019 в 19:09.
    Чува разсвирването и посоката на кабелите, посоката на щепселите, градивните елементи, чува въглища и панделки по системата си!

  17. #42
    Още веднъж ти благодаря Наско. В момента докато пиша този пост съм си пуснал Al Di Meola на това усилвателче и се топя от кеф. Не искам да прозвучи като хвалба ,но мисля ,че 27-28 години конструиране на лампови усилватели си е сериозен опит. За колегата mbg , от доста години не съм пипвал еднолъчев осцилоскоп. Всеки е добре дошъл да чуе в гр. Нови пазар обл. Шумен. Аз лично слушам ролков магнетофон ,защото така ми харесва. Може би съм старомоден ,но това съм си аз.

  18. #43
    Благодаря 50АЕ. Добре ,че има климатична техника инак е печка Елва . Давай смело щом има интусиазъм ,струва си. Да добавя само статичния капацитет на траф ляв канал 376 pF , десен канал 382 pF.
    Редактирано от lz4ih; 31 July 2019 в 20:20.

  19. #44
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    Цитат Публикувано от lz4ih Покажи мнения
    Благодаря 50АЕ. Добре ,че има климатична техника инак е печка Елва . Давай смело щом има интусиазъм ,струва си. Да добавя само статичния капацитет на траф ляв канал 376 pF , десен канал 382 pF.
    А как го измери? Или е публикувана от производителя стойност? Имаш ли подробности за тези изходни трансформатори? От любопитство питам.

    Ако са реални, тези стойности на капацитети са прекрасни за лампа в пентодно свързване!

    Поздрави!
    Редактирано от 50AE; 31 July 2019 в 20:44.
    Чува разсвирването и посоката на кабелите, посоката на щепселите, градивните елементи, чува въглища и панделки по системата си!

  20. #45
    Трафовете са лично моя изработка. Капацитет между първична и вторична мерен с капацитетметър. Отдавна съм спрял да използвам хартии, картони платна и др. от тоя род изолационни материали. Само бишоп 962 и 85. Като се разпъне става тънък ,не заема място в макарата ,а пробивното му напрежение е 5kV на навивка. Колкото по-добър диелектрик ,толкова по- малък капацитет. Хитринки .

  21. #46
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    А споделя ли ти се, как е секциониран трансформаторът? За да докараш толкова нисък капацитет, то секционирането би трябвало, да е доста ниско.

    Ако го мериш с уред, то това следва, да е статичният капацитет. Ефективният обичайно е в пъти по-нисък, може да достигне 1/3 от статичния, в зависимост от секционирането.


    Аз съм докарвал толкова нисък капацитет заедно с ниско разсейване (гъсто секциониране) по два начина:

    -употребата на въздушно-хибридни диелектрици с нисък епсилон (мрежи) между слоевете с висок потенциал.
    -несиметрично секциониране (което пък има брой други недостатъци)
    Чува разсвирването и посоката на кабелите, посоката на щепселите, градивните елементи, чува въглища и панделки по системата си!

  22. #47
    Да в началото на темата съм писал. Да не се повтарям пак.

  23. #48
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    Извинявай, сега го прочетох.

    При такова секциониране грубо казано, ефективният ти капацитет трябва да е равен на 1.95 по статичния капацитет между първична и вторична с площ сметната по средната обиколка на бобината.

    Имам лека забележка за трансформатора и секционирането. Казваш, че си навил 40-2400-40-2400-40, а на практика е трябвало, да стане 30-2400-60-2400-30.

    А конфигурацията 1200-60-2400-60-1200 би имала по-нисък капацитет, но същото разсейване.

    При твоя вариант има несиметрия в магнитните полета и повече разсейване, особено когато вторичните секции са вързани последователно, както е при теб.

    Наздраве и приятно слушане!
    Редактирано от 50AE; 1 August 2019 в 09:50.

  24. #49
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    Извинявай за грубия ми аналитизъм!

    Гордей се с факта, че си си навил сам изходните трансформатори и си сглобил усилвател от такъв голям мащаб!

    Тези забележки, които ти споделям, са на базата на уроци, които са минали през мен по най-дебилния начин - хвърлена тел, дебели книги, псуване и нерви.

    Приятно слушане!
    Чува разсвирването и посоката на кабелите, посоката на щепселите, градивните елементи, чува въглища и панделки по системата си!

  25. #50
    50AE's Avatar
    Членува от
    Apr 2010
    Адрес
    София, България
    Възраст
    28
    Мнения
    795
    С удоволствие взимам акъл от останалите и поздравявам LZ1KKR за прекрасния труд.

    А теб много те бива, да адвокатстваш по темите, да се кланяш пред личности от форума, да ги защитаваш и какво? Нещо конструктивно да вметнеш по темата?

    Изкарвам си хляба с навиване на звукови трансформатори. И не го казвам от фукня, а от скука и самота. Защото в това хоби занимаващите се броят на пръсти и е толкова трудно, да си намериш другарче по занаят.

    И с удоволствие бих се запознал с LZ1KKR, ако той желае.

    П.С. Може и да сме се засичали на казанлъшкия битак. Моите ГК71 ги купих именно оттам.
    Редактирано от 50AE; 1 August 2019 в 22:39.
    Чува разсвирването и посоката на кабелите, посоката на щепселите, градивните елементи, чува въглища и панделки по системата си!

Страница 2 от 3 ПърваПърва 1 2 3 ПоследнаПоследна

Права за публикуване

  • Вие не можете да започвате нова тема
  • Вие не можете да отговаряте в тема
  • Вие не можете да прикачвате към мненията си
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
  • BB кодове са Включени
  • Smilies са Включени
  • [IMG] кодове са Включени
  • [VIDEO] code is Включени
  • HTML кодове са Изключени