Страница 1 от 2 1 2 ПоследнаПоследна
Резултати 1 до 25 от 36

Тема: Дисперсия и интерференции при многолентови озвучителни тела

  1. #1

    Дисперсия и интерференции при многолентови озвучителни тела

    А какво ще стане ако се заиграем, отдолу нагоре:
    - Мидбас, Супертуитър, ВЧ

    Моето питане е по конкретен проект, за който:
    - на предния панел има голямо разстояние между мидбаса и ВЧ
    - харесва ми на вид и не искам да го променям (то затова е така..)

    • #0
      Реклама от Google Реклама от Google
      Членува от
      Dec 2007
      Адрес
      Google.com

        
       

  2. #2
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    53
    Мнения
    16,480
    Разстоянието м/у говорителите се определя от честотата на срез м/у тях. Не мисля, че в твоя случай ще можеш да изпълниш условието.
    Редактирано от L.K.; 12 June 2019 в 18:26.

  3. #3
    Ако разстоянието c/c между драйверите е дължината на вълната за честотата на срез, то имаме:

    д. вълната (М) = скоростта на звука (м/с)/ честотата (Hz)

    Toгава за кросовер честота 2500 хз имаме разстояние 13,72 см
    (вярно ?)

    Това прави почти невъзможно ползването на говорител повече 8 инча, и то ако пищялката не е повече от 6 см диаметър.

    Не може ли разстоянието да е кратно на дължината на вълната?

    п.п. а при 10 к, дължината на вълната е 3,4 см.
    В общи линии, никакъв супертуитър не би могъл да отстои (ц-ц) на такова разстояние от центъра на предходната лента
    Редактирано от emosms; 12 June 2019 в 10:43.

  4. #4
    3,4 см? Бъркаш нещо.

  5. #5
    Толкова е ~34. С някакъв вълновод дали може да се минимизират интерференциите при честотата на срез?

    По стръмен филтър би минимизирал интерференциите по-надолу?
    - по надолу така или иначе ще има интерференции, ако разстоянието между лентите е оптимизирано спрямо честотата на срез.
    Колкото по-стръмен филтър, по-малко.

  6. #6
    ivos's Avatar
    Членува от
    Aug 2007
    Адрес
    София
    Възраст
    45
    Мнения
    1,052
    Цитат Публикувано от emosms Покажи мнения
    Ако разстоянието c/c между драйверите е дължината на вълната за честотата на срез, то имаме:

    д. вълната (М) = скоростта на звука (м/с)/ честотата (Hz)

    Toгава за кросовер честота 2500 хз имаме разстояние 13,72 см
    (вярно ?)

    Това прави почти невъзможно ползването на говорител повече 8 инча, и то ако пищялката не е повече от 6 см диаметър.

    Не може ли разстоянието да е кратно на дължината на вълната?

    п.п. а при 10 к, дължината на вълната е 3,4 см.
    В общи линии, никакъв супертуитър не би могъл да отстои (ц-ц) на такова разстояние от центъра на предходната лента
    Точно такава е голата истина. Даже е и още по-зле, защото за да работят два говорителя като един за честотата на срез, то разстоянието ТРЯБВА да е половин дължина на вълната до макс 0.75.

  7. #7
    Цитат Публикувано от ivos Покажи мнения
    ...защото за да работят два говорителя като един за честотата на срез, то разстоянието ТРЯБВА да е половин дължина на вълната до макс 0.75.
    Или филтъра да бъде от I-ви ред?
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  8. #8
    ivos's Avatar
    Членува от
    Aug 2007
    Адрес
    София
    Възраст
    45
    Мнения
    1,052
    Цитат Публикувано от lordoff Покажи мнения
    Или филтъра да бъде от I-ви ред?
    Не, става още по-зле. Не само АЧХ, но и диаграмата. Смислените начини са многолентова колона или коаксиален компресионен СЧ/ВЧ (но не заедно с 15 инчов бас) и процесор за цялото стопанство.

  9. #9
    Цитат Публикувано от lordoff Покажи мнения
    Или филтъра да бъде от I-ви ред?
    +1
    Ми те затова са измислени и плавните филтри. Даже с 3dB/oct срез могат да се постигне почти идеален фокус, без да се налага да гоним невъзможното междуцентрово разстояние от 3 - 4 сантиметра. Но, първо високоговорителите трябва да го позволяват и второ, пак опираме до многолентова система (поне 4 ленти)
    PC->Xmos USB to I2S->Dual Mono AK4495S DAC->DIY 3-way active crossover(discrete op amps)->DIY QUAD 909 x 3->ScanSpeak: 26W/8861T00 Woofer->18WU/8741T00 MidWoofer-Illuminator Range->12MU/8731T00 Mid Range->D3004/664000 BerylliumTweeter-Illuminator Range

  10. #10
    ivos's Avatar
    Членува от
    Aug 2007
    Адрес
    София
    Възраст
    45
    Мнения
    1,052
    Цитат Публикувано от vmwfkl617 Покажи мнения
    +1
    Ми те затова са измислени и плавните филтри. Даже с 3dB/oct срез могат да се постигне почти идеален фокус, без да се налага да гоним невъзможното междуцентрово разстояние от 3 - 4 сантиметра. Но, първо високоговорителите трябва да го позволяват и второ, пак опираме до многолентова система (поне 4 ленти)
    За десерт получаваме крива АЧХ както по оста, така и в страни. За съжаление сигналите в пространството се сумират векторно и 2+2 може да е равно като на две, така и на 4.

  11. #11
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    53
    Мнения
    16,480
    Цитат Публикувано от emosms Покажи мнения

    Toгава за кросовер честота 2500 хз имаме разстояние 13,72 см
    Тази честота е висока за 8" мидбас.

  12. #12
    При плавен филтър, интерференциите и резултатния comb filtering ще са повече, тъй като ако разположението е оптимизирано за честотата на срез, то не е оптимизирано за честотите под и над тази.
    Друг е въпроса, че в практиката често най-лесно добър резултат се получава с филтър от първи ред.

    Следователно (ако няма грешка дотук), можем да зададем въпроса - колко ни бъркат интерференциите и чуват ли се те?

    Няма еднозначен отговор по въпроса, тъй като интерференции така или иначе пак ще има - от другото ОТ, от отраженията, които даже са и със закъснение.
    Последно, самите интерференции не се възприемат от човека ( с две уши) по начина, по който един микрофон улавя артефактите от тях.

    Слуховото възприятие е оптимизирано да работи със тях, да познава безпогрешно височината на тона и да се ориентира в пространството - често благодарение на отраженията в затворено пространство.

  13. #13
    Цитат Публикувано от L.K. Покажи мнения
    Тази честота е висока за 8" мидбас.
    Ако пак се обърна към конкретния проект - 10'' мидбас, който свири до към 5к.

    Има whizzer (човка).
    Самия вътрешен конус ще създава достатъчно проблеми (не съм го мерил), но в общи линии не искам да се отказвам от звука който има в средите в целия диапазон - харесва ми.
    Звучи натурално и е особено добре за рок музика (електрически китари), но средите звучат добре и за брас секци/ духови, вокали, пиано, ако и да оцветява (не знам).
    Като плътност и динамика стои добре, без да 'обасява' средите. В баса не свири ниско.

    Как да се интегрира ВЧ с този говорител? Това е по-проблемното звено.
    Понякога ми се струва че чувам дефазиране на вч и отделно звучене на ВЧ, зависи от музиката.

  14. #14

    Членува от
    May 2012
    Адрес
    www.facebook.com/www.studiob.bg
    Мнения
    182
    Според мен закачката е, че дори получавайки добър резултат по оста (при по-голямо разстояние между ВГ) трябва да се помисли и за нещата нагоре/надолу от акустичната ос. Например под 40-60 градуса нагоре.надолу към таван/под изсрелваш сериозно нещо, което после пак идва до слушателя (допускаме, че не са третирани). И това нещо не е разумен звук/отглас, ами е връх от комбинацията на ВГ и разположението им.
    Аз обръщам голямо внимание на този аспект, защото споре мен има значение.
    Но това разсъждение от друга страна няма пряко отношение към темата "супертуитър". Тук не говорим за разстояние ламбда/2, нито за комбинацията на ВГ в смисъла на многолентово ОТ (поне така разбрах от поста на Rutcho).
    Тъй като съм бос в тази тема тепърва ще си създавам мнение
    Antelope Audio Clocking -> RME UFX -> Bryston 4B / Hypex UCD400HG -> Kimber 8TC cables -> Lipinski Sound L707 / Dynaudio BM15P -> RF zone 22ms / RT60 0.4s -> Pair of good old ears.....

  15. #15
    Последното мнение, доколкото разбирам, засяга интерференциите от отражения в под/ таван:
    - дори и две съседни ленти да са позиционирани на ламбда или 1/2 ламбда (дължината на вълната) на честотата на кросоувър - пак имаме застъпване заради отраженията.

    Идва ми на ум следното - акустична леща.

    Прилагам картинка, да се сетите за какво става въпрос - JBL тип акустична леща.

    Няколко предположения, относно какво прави тази леща:
    - Приемам, че създава успореден сноп звукови вълни в хоризонтална равнина.
    Като вляво/ вдясно имаме ъгъл на дисперсия колкото:
    - рупора, ако вч е в рупор
    - клонящо към 180, ако имаме куполен драйвер.

    Ако някое от горните не е вярно, моля за корекция.

    Няколко въпроса за лещата (базирани на горните разбирания).

    1. Как ще се справи с отраженията в под/ таван?
    ПОДВЪПРОС - не насочва ли звука в ...пода? 'Жалузите' са под ъгъл надолу .

    2. Ще подобри ли хоризонталната дисперсия - вляво и вдясно от оста?

    3. Ако имаме по-широк и равномерен ъгъл на излъчване, в хоризонтална равнина, това ще:
    - ще подобри стерео изображението
    - ще го влоши, защото се губи насочеността на двата ВЧ.

    4. Успоредността по хоризонтала (доколкото я има):
    - ще помогне да се избегнат интерференциите с по ниската лента, дори при неоптимално разстояние между двата драйвера.
    - няма отношение към това.
    Прикрепени изображения Прикрепени изображения

  16. #16
    За пример, прикачвам диаграми с дисперсията на конкретни JBL решения.

    Вижда се, че лещата се опитва да създаде нещо като успореден сноп на вертикалната дисперсия (много смело казано).

    Също и странична дисперсия, клоняща към 180 градуса.
    Прикрепени изображения Прикрепени изображения
    Редактирано от emosms; 12 June 2019 в 19:33.

  17. #17
    Готин и интересен "завой" на темата! Поздравления!
    JBL акустичните лещи са много красиви и интересни.
    За пръв път са показани 1957г. в JBL Hartsfield (дело на William Hartsfield, патентовано няколко години преди това), в отговор на нашумялата вече Klipschorn
    Но самата леща е дело на Барт Локанти...
    Ето в действие едни такива "старчоци" KENRICK Repro JBL Hartsfield
    hartsfield-4-2la.jpg

    ..... Шапки долу!


    В документа, който си постнал също го пише: Целта е била да ограничат вертикалната дисперсия до 45 гр., като хоризонталната е 100.
    Нагъването всъщност е за да спечелят дължина до колкото разбирам.... Едва ли става насочена надолу.
    Линк към описанието на JBL Hartsfield
    И още едно демо, вече с вокал Бях много любопитен именно с човешки глас да ги чуя.
    Редактирано от lordoff; 13 June 2019 в 00:06.
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  18. #18
    Цитат Публикувано от ivos Покажи мнения
    ...и 2+2 може да е равно като на две, така и на 4.
    А при бат ни Павката даже 12!
    Руски форум. Задаваш въпрос, после ти отговарят.
    Израелски форум. Задаваш въпрос, после на теб ти задават въпрос.
    Български форум. Задаваш въпрос, после дълго ти разказват колко си тъп.
    Явно кабелите са слушани години с тонкоректор на по-висока честота...
    Аз трябва DSD-тата да ги конвертирам в SACD, че да ги слушам нативно.
    Ама това с тия източници си е лесната част. С пустите ампове е големия зор!

  19. #19
    Ето и по-съвременни изпълнения:
    - http://esslabsusa.com/speakers/

    В даташийта с JBL графиките, за вертикалната дисперсия си пише, че е ограничена от рупора на драйвера.
    Т.е., вълновода, лещата, не фокусира звука в хоризонтална равнина, доколкото разбирам ??
    Особено за приложението, за което го замислям - да се монтира пред куполен ВЧ.

    Има и документ от JBL, обясняващ как работи акустичната 'леща' (прикачен).
    Но не е точно практическа инструкция за дизайн и оразмеряване.
    Бих могъл да изработя такива неща и временно да ги закрепя, за проба.
    Но не и да ги сметна.

    Като цяло, основното приложение излиза, че е да разсея фокуса на ВЧ във високите и да осигури по широка дисперсия.
    Попаднах на разни коментари за приложение в професиоинално аудио - примерно затворени помещения, които са повече широки, отколкото дълбоки спрямо ОТ.

    Не е ясно как това би повиляло на "сцената".
    Ако мога да оразмеря ламелите на такова нещо, примерно за диапазона 5к - 20к, ще е интересен експеримент.
    Макар че повече ме интересуваше вертикалната дисперсия и интерференциите с долната лента.
    Прикрепени изображения Прикрепени изображения
    Прикрепени файлове Прикрепени файлове

  20. #20
    ДЪли е реалистично това да прерасне в mathcad проект за акустична симулация на въпросното ВЧ оформление?
    После, на база на това да има изработка.

    Маткад никога не съм ползвал, но си го представям нещо като ексел - ама по-баш .

  21. #21

    Членува от
    May 2012
    Адрес
    www.facebook.com/www.studiob.bg
    Мнения
    182
    Разгледай hornresp. Мисля, че е интересно и поучително.
    Antelope Audio Clocking -> RME UFX -> Bryston 4B / Hypex UCD400HG -> Kimber 8TC cables -> Lipinski Sound L707 / Dynaudio BM15P -> RF zone 22ms / RT60 0.4s -> Pair of good old ears.....

  22. #22
    Емо, Емо.... Пак не четеш Или го правиш по диагонал?
    ESS AMT e моята слабост!
    Но нито е нов, нито има общо с акустичната леща на JBL.
    Съвсем друго "животно" е.
    Не бързай бре човек!
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  23. #23
    Ако разгледаме фиг. 5 - хоризонталната дисперсия (хоризонтален разрез), виждаме, че насочените встрани от оста вълни, пътуват по-дълго през наклонените прегради.
    Наклонените прегради са дадени и във вертикален разрез (фиг. 4)

    В резултат на забавянето, посоката им се отклонява настрани, разширявайки полето на дисперсия.

    Това донякъде противоречи с обясненията на фиг. 4 - там казват, че като пътува през наклонените канали, посоката на звука не се променя...
    При излизане от канала, посоката е същата (поне хоризонтално), но има известно забавяне.

    Както и да е. По аналогия с фиг. 5, можем да променим вертикалния разрез на вълновода, и да го оформим като изпъкнала леща (прикачване).
    Целта е да фокусираме вертикалната дисперсия в една хоризонтална ос.
    Целта на това пък е, да избегнем (евентуално) интерференции с драйвера от по-ниската честотна лента.

    С тази "леща", вълните по оста ще пътуват най дълго. Но те така или иначе са насочени по оста.
    Спрямо тях, вълните горе и долу от оста ще пътуват по малко.
    Като резултат, вълните по оста ще се забавят, а тези извън оста ще избързат.
    Относително едни спрямо други, тези извън остта ще се фокусират, и ще имаме по права вертикална дисперсия.

    Това отново ми се струва като противоречия с обясненията на фиг. 4 - там се казва, че звука запазва посоката си на движение, независимо от направлението на наклонения канал....

    ----

    П.П.
    Дори преработката на този вълновод в ''леща'', коригираща вертикалната дисперсия, да НЕ работи (моя чертеж на вертикален разрез), не стигаме ли до друго интересно приложение?
    Забавянето през наклонения канал, да има ефекта на физическо позициониране на ВЧ по-назад, спрямо другите драйвери... ?
    Прикрепени изображения Прикрепени изображения
    Редактирано от emosms; 13 June 2019 в 11:50.

  24. #24
    Няма да мине без да изровиш няколко! оригинални (ebay мисля има не малко предложения)
    и да ги "скъсаш" от измервания. Така поне ще разбереш къде си, ако конструираш нещо твое.
    Koustical Lenses.jpg
    Иначе е стрелба в тъмното (може да се окаже, че мишената е отдавна отстреляна и то с изстрел, многократно по-добрър от твоя)

    Питай инж.Янев или Ручо например, как са им отмалели ръцете от разнасяне на високоговорители
    Редактирано от lordoff; 13 June 2019 в 12:18.
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  25. #25
    Мисля че са важни три (горе долу) неща:

    1. Разстояние между пластините - тр. да има отношение към честотния спектър, за който ще е вълновода.

    2. Дължина на вълновода - времезакъснение, мин/ макс допустимо, спрямо честотната лента и другите драйвери за интеграция

    2.1. Тук идва и наклона, който определя габаритите на цялото нещо. От него зависи 'времезакъснението'.
    Сигурно също има максимална допустима стойност, заради движението на самия флуид.
    Но, в случая с горните вълноводи с "накъдрен" профил от картинката на lordoff:
    - чрез накъдрянето нагоре надолу се постига по-малко отместване по вертикала на изходната точка на звука, спрямо драйверите от другите ленти, при еднаква дължина на канала. Може би и това има отношение към съгласуване с другите ленти.

    При определени ситуации, така МОЖЕ БИ да може да се изнесе дистанцията между две съседни ленти, център-център, да е равна на Ламбда на честотата на кросоувър.
    В моя случай е безнадеждно. Честотата на срез ще е 5к (дори и 4к да е), а разстоянието между драйверите е .... 35 см ц-ц

    3. Самия профил на вълновода, който образува леща - оригиналната хоризонтална дисперсия, фиг. 5, както и моя опит за вертикална леща и корекция:
    - това трябва да е съгласувано с дисперсията на драйвера, който е зад вълновода, и който искаме да коригираме.

    От тази гледна точка, каквито и да било готови купени вълноводи биха били изстрел в тъмното, ако не ползвам същия или подобен драйвер зад тях.
    Редактирано от emosms; 13 June 2019 в 12:44.

Страница 1 от 2 1 2 ПоследнаПоследна

Права за публикуване

  • Вие не можете да започвате нова тема
  • Вие не можете да отговаряте в тема
  • Вие не можете да прикачвате към мненията си
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
  • BB кодове са Включени
  • Smilies са Включени
  • [IMG] кодове са Включени
  • [VIDEO] code is Включени
  • HTML кодове са Изключени