Страница 2 от 3 ПърваПърва 1 2 3 ПоследнаПоследна
Резултати 26 до 50 от 65

Тема: Резонансно захранване 2х200W

  1. #26
    На тия захранвания тип прост трансфертер най големия им проблем е тръгването.
    Електролита на 310V вече зареден, а тия след изправителите са още празни и като резултан огромен токов удър върху транзисторите.
    Обикновено се ползват за такива неща IGBT, те по държат на такива кратковременни натоварвания.
    С лека модихикация и това може да заработи по надеждно.

    Трябва трансфертера да почне да работи още преди да се е заредил входния електролит (310V) а той да се зарежда през по голява съпротивление 10-20ом за да дтава това по плавно и да се зареждат заедно с него и изходните електролити и чак тогава като сворши процеса резистора 10-20ом да се окъси с реле.
    Транзисторите да се заменят с IGBT и управлението им с чип а не с токовите трафове.

    • #0
      Реклама от Google Реклама от Google
      Членува от
      Dec 2007
      Адрес
      Google.com

        
       

  2. #27
    Страхотно!!! Благодаря за насоките. Ще го обсъдим с Калоян непременно
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  3. #28
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    53
    Мнения
    16,195
    Подобен мек старт има в IGBT заваръчните апарати. Поради тази причина не бива да се включват и изключват за щяло и нещяло от контакта или копчето, защото баластният резистор ще дефектира.

  4. #29
    Да, в Revox-a са предвидили това. Standby режима му на практика "запушва" само захр. на рамената на крайните... Нищо друго.
    ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα
    / S
    cio Me Nescire /

  5. #30
    Гайкаджия ittso's Avatar
    Членува от
    Jul 2008
    Адрес
    София
    Мнения
    4,461
    Цитат Публикувано от lordoff Покажи мнения
    Kато спомена "ретро", това захранване на Revox B251 може ли да бъде заменено (retrofit-нато) с по-добро?
    (мога да изпратя service manual-a)
    Класическа "бръмчилка" подобна на тая която са използвали Сони в някои техни усилватели - TA-F60, 70...
    Ама верно ли ще счупите хубавата джаджа?
    Учените са открили, че 90% от хората са симулирали еволюцията.

  6. #31
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    53
    Мнения
    16,195
    Цитат Публикувано от lordoff Покажи мнения
    Да, в Revox-a са предвидили това. Standby режима му на практика "запушва" само захр. на рамената на крайните... Нищо друго.
    И после зарежда от нула празните кондензатори? Нали това се цели да се избегне/смекчи?

  7. #32
    Не е точно така просто цялото захранване с изходните изправители и кондензатори винаги се работи, изключват явно след тях вече. То в тая схема на 100 листа е малко трудно да е ориентира човек.
    А и така са я оплели все едно гледам почти руска схема....

  8. #33
    На тоя кондензатор C6, от схемата в първия пост, там ли му е мястото или и аз нещо не съм в час?

  9. #34
    Цитат Публикувано от teodorpc Покажи мнения
    На тоя кондензатор C6, от схемата в първия пост, там ли му е мястото или и аз нещо не съм в час?
    Ами там си му е мястото С5, С6 са успоредно вързани.
    Програмата е умна и знае да връзва жици с еднакви имена (310V) на късо.

  10. #35
    Цитат Публикувано от Mitk0 Покажи мнения
    Така не се бях смял от години. Преоткривам нови функции на PFC устройствата.

    Как един допълнителен PFC ще увеличи ефективността в конкретния случай и с колко? Виж Фиг. 5 https://www.st.com/content/ccc/resou...CD00157315.pdf

    Ще я влоши с цели 5%.
    Примерно, влошава я с 5%, но на изхода имаме 150V и то стабилни. Импулсното вече ще работи в по-тесен диапазон (от 150V към 2x40V).
    Всеки един регулатор има най-добра ефективност когато разликата между входното и изходното напрежение е по-малка.
    За да се направи едно импулсно да работи, примерно от 100-270V и се разчита да го сваля с един траф, директно до работното напрежение се правят компромиси.
    От такова захранване не може да се очаква най-голяма ефективност.
    Когато имаме нестабилни напрежения губим ефективност. За това не трябва захранванията да мърдат. Иначе всичко по-нататък в схемата грее, заради оставени запаси.

  11. #36
    Цитат Публикувано от sinigersky Покажи мнения
    По картинките ли позна, че творението на Санди има проблеми?

    Аз не разбирам от такива захранвания. Но едно знам: имаш големи шансове да настъпиш мотиката, като почнеш да спориш със Санди на тема схемотехника

    Въпреки "повишения тон" темата е интересна и информативна
    Не, че не става. Много си е добре, особено ако се свърже правилно.
    Личи си блясъка, но е леко недодялано.

  12. #37
    Цитат Публикувано от Supraphon Покажи мнения
    Той отдавна я настъпи мотиката така като гледам. Само по начина на изразяване ме напушва смях! Няма какво да се коментира повече!
    Щом не можа да разбере, че идеята за две галванично отделени захранвания за двата канала е огромен плюс не знам какво повече. Щяла масата да е свързана на едно място където трябва. Как ще стане, като първо тя ще бъде твърдо свързана в захранването още, а после несъмнено ще се свърже и в източника на сигнал, ако не още в изхода на усилвателя. Така вече стават задължително две общи точки на масата които не можеш да избегнеш. Остава да се сложат резистори във масата на входа, че поне индуцираните потенциални разлики да не се усилват по коефициента на усилване, но като може да имаме отделни захранващи напрежения такова нещо ще бъде излишно. Та така. Ма то ще кляка, какви ти други проблеми ще търсим !
    Условно можем да имаме маса, на-маса, под-маса и т.н.
    Въпроса е да различаваме тази която се ползва за връзка и с други устройства (на входа примерно). За нея говорим.
    Тук в случая нямаме две отделни захранващи напрежения и точно за това говорех. Тук са две отделни захранвания, за всеки усилвател по едно.

  13. #38
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    53
    Мнения
    16,195
    Това е концепцията дуал моно и тя има само предимства.

  14. #39
    Бургаските Употребители да не се правят на ощипани госпожици .....
    Пропуснал си да отговориш на въпроса какво става с напрежението на останалите намотки на един траф ако окъсим една от изходните.

  15. #40
    Зависи от коефициента на магнитна връзка .

  16. #41
    ОК уточняваме:
    Бифилярно навити че и усукани.

  17. #42

    Членува от
    Feb 2010
    Адрес
    Gent, Belgium
    Възраст
    33
    Мнения
    10
    Цитат Публикувано от употребител Покажи мнения
    Примерно, влошава я с 5%, но на изхода имаме 150V и то стабилни. Импулсното вече ще работи в по-тесен диапазон (от 150V към 2x40V).
    Всеки един регулатор има най-добра ефективност когато разликата между входното и изходното напрежение е по-малка.
    За да се направи едно импулсно да работи, примерно от 100-270V и се разчита да го сваля с един траф, директно до работното напрежение се правят компромиси.
    От такова захранване не може да се очаква най-голяма ефективност.
    Когато имаме нестабилни напрежения губим ефективност. За това не трябва захранванията да мърдат. Иначе всичко по-нататък в схемата грее, заради оставени запаси.
    От написаното от теб мога да заключа, че не си се занимавал с PFC. Изходното напрежение от PFC не е стабилизирано. Контролера за него има обратна връзка за изходното напрежение, но тя е за средната му стойност. За да е стабилно изходното напрежение, то трябва консумирания ток от PFC да е константен, но той е пулсиращ. Възможно е изходното напрежение да е с по малки пулсации в сравнение с мостов изправител (за същата консумирана мощност) и да, резонансния конвертор ще работи в по-благоприятен режим. Ако обаче ефекивнара стойност на мрежовото напрежение варира, както ти си написал 100-270, а средната стойност на изхода на PFC е стабилизирана на 400V то DC-DC конвертора на PFC ще поеме всички нагативи на вариациите. От което следва, че общата ефективност няма да се подобри. С две думи - ефективността на резонансния ще се подобри за сметка на ефективността на PFC.

  18. #43
    Като гледам май никой не се е занимавал с PFC.
    Изходното напрежение на PFC си е стабилизирано.
    Въпрос е какво се разбира под средна стойност, то всички импулсни стабилизатори следят средната стойност на изходното напрежение, което винаги има някакви пулсации.
    Е в PFC преобразователя те биват 2 вида едните с честота 100HZ и другите 50-100KHz
    Тия с 100Hz си зависят от големината на електролитния кондензатор като в изхода.
    Даже при еднакви кондензатори за нормално и с PCF изправяне при PFC са по малки, защото тока с който се зареждат е синус.
    Обикновено кондензатора са избира такъв че пулсациите да не са повече от 5% което при 400V дава +/- 10V (20рр)
    С тях вече се оправя следващия стабилизатор.

    По стабилното напрежение не води да по голяма КПД на следващия стабилизатор, а евентуално до по малко габарити но разликата е мижава или въобще я няма на практика.

    PFC винаги си внася своите загуби а те са не по малко от 5% И да станат само 5 а не повече не е лесна работа. Високото напрежения 400V са предпоставка за големи динамични загуби.
    А най големия проблем е времето за запушване на диодите. 10А-20 * 400V са бая мощност пък били и за 50nS.
    Напоследък се видя малко светлина в тунела със силициевия карбид, (Шотки диоди) но пък пада в права посока им е по голям.
    Преди се ползваха по два вързани последователно 300V за да стане един 600V защото до 300V може да се направи сравнително бърз диод 20nS
    Ще ги познаете като им видите 2 пъти по големия пад в права посока в дейташита.

    Е такива неща се правят от зор...!!
    UC3855.jpgUC3855A.jpg
    Платки с тоя чип да показвам ли

    Не бъркайте коефициента на използване на мрежата трафопоста или трафа в усилвателя с КПД на същите неща. PFC преобразувателя намалява общото КПД но вдига коефициента на използване.

  19. #44
    Любимият ми дросел Lr. Пък е и малко по-особен.
    五郎

  20. #45

    Членува от
    Feb 2010
    Адрес
    Gent, Belgium
    Възраст
    33
    Мнения
    10
    Цитат Публикувано от SandyTodorov Покажи мнения
    Е в PFC преобразователя те биват 2 вида едните с честота 100HZ и другите 50-100KHz
    Тия с 100Hz си зависят от големината на електролитния кондензатор като в изхода.
    Този тип имах предвид. Със втория тип нямам опит, поне за сега.

    За голямо съжаление, превключване при нулево напрежение или ток (или и двете) вече е почти в историята, макар че имат много предимства в EMC и EMI. Всично отива на SiC, a за избягване на големия спад на напрежение върху диода се използва синхронно изправяне с транзостор. Така ефективността се увличава с 0,3 до 2% в зависимост от използваните компоненти. По-добрия вариант от SiC е GaN, но от GaN до GaN има разлики, а да не говорим че някой имат повече честотни загуби от добрите MOSFETи. За жалост все още няма GaN за 1.2 kV и хубавите все още не са достъпни в Mauser.

  21. #46
    Имах предвид Ls до L2.
    五郎

  22. #47
    За голямо съжаление, превключване при нулево напрежение или ток (или и двете) вече е почти в историята, макар че имат много предимства в EMC и EMI. Всично отива на SiC, a за избягване на големия спад на напрежение върху диода се използва синхронно изправяне с транзостор. Така ефективността се увличава с 0,3 до 2% в зависимост от използваните компоненти. По-добрия вариант от SiC е GaN, но от GaN до GaN има разлики, а да не говорим че някой имат повече честотни загуби от добрите MOSFETи. За жалост все още няма GaN за 1.2 kV и хубавите все още не са достъпни в Mauser.
    Въобще не седят така нещата с ZVS все по масово навлизат в битовата електроника. Докато преди можеше да се видят такива неща само по мощните импулсни сега вече ги има във всеки телевизор.
    Синхронното изправяне с MOS транзистор се ползва само пир ниски изходни напрежения само там е по ефективно от колкото с Шотки диод. При по високи напрежения (>20V) загубите от презареждане на собствените капацитети на транзисторите стават по големи от тия в диода.
    PFC+Резонансно е вече масово явление.
    PFC и ZVS просто не става за съжаление.

  23. #48

    Членува от
    Feb 2010
    Адрес
    Gent, Belgium
    Възраст
    33
    Мнения
    10
    Цитат Публикувано от SandyTodorov Покажи мнения
    Въобще не седят така нещата с ZVS все по масово навлизат в битовата електроника. Докато преди можеше да се видят такива неща само по мощните импулсни сега вече ги има във всеки телевизор.
    Синхронното изправяне с MOS транзистор се ползва само пир ниски изходни напрежения само там е по ефективно от колкото с Шотки диод. При по високи напрежения (>20V) загубите от презареждане на собствените капацитети на транзисторите стават по големи от тия в диода.
    PFC+Резонансно е вече масово явление.
    PFC и ZVS просто не става за съжаление.
    Добре, може би е така за малки мощности... Относно синхроннто изправяне обаче- виж прикачения фаил. Конфигурацията е boost с честота на превключване 100 kHz, фиксиран товар и кофициент на запълване на управляващите импулси. Използваните транзистори са C2M0160120D, а резултатите са измерени с PM3000. При SiC Coss е по-малък от този на MOSFET и активното изправяне е по-добро. Което от своя страна води до подобряване на ефективността с 0.9%.

  24. #49

    Членува от
    Feb 2010
    Адрес
    Gent, Belgium
    Възраст
    33
    Мнения
    10
    Опс, това е правилния фаил!
    Прикрепени файлове Прикрепени файлове

  25. #50
    Annotation 2018-11-22 181609.jpg
    И къде видя по малките загуби при активно изправяне ?
    Колкото по високо изправеното напрежение толкова по зле.
    Както и трябва да е загубите от превключването са половината от (напрежението на квадрат по капацитета)
    Да тия транзистори са със сравнително малки капацитети но все пак с недостатъчно малки за тия напрежения.

Страница 2 от 3 ПърваПърва 1 2 3 ПоследнаПоследна

Права за публикуване

  • Вие не можете да започвате нова тема
  • Вие не можете да отговаряте в тема
  • Вие не можете да прикачвате към мненията си
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
  • BB кодове са Включени
  • Smilies са Включени
  • [IMG] кодове са Включени
  • [VIDEO] code is Включени
  • HTML кодове са Изключени