Резултати 1 до 17 от 17

Тема: Проблем с IRS2092

  1. #1

    Проблем с IRS2092

    Направих си един усилвател с този чип. Свири, но защитата по ток ме измъчва.
    Защитата следи пада на напрежение върху ключовете. Чрез делители на напрежение се настройва прага на сработване за HI-Side и за LOW-Side. Разгледах описанието на чипа. Дадено е как се изчисляват делителите. Смятах, смятах, даже за по-лесно си направих таблица и пак не успявам да го докарам. Писна ми да запоявам и разпоявам резистори, затова сложих многооборотни потенциометри и пак не успявам да я наглася.
    Като включа усилвателя в началото защитата се задейства при много малък ток, след като поработи спира да се задейства. Ето пример от опитите ми: Захранващо +-58V, товар - 1,5 ома, носеща честота 300k, крайни - IRFB4227 (съпротивление на канала 0.02 ома), подавам сигнал от компютъра (не съм си играл да меря нивото, затова ще говоря в проценти). Когато усилвателя е студен, мога да подам до 10% от макс ниво, което дава компа, ако подам 12% защитата изключва. След минута работа, вече мога да подам до 15% без да изключи. След още минута, мога да подам 25% без да изключи. След още минута мога да усиля до край. Тогава започвам да свалям съпротивлението. Не смея да вържа под 0.5 ома, че не ми се сменя още един чифт крайни. Те така при 50 волта в изхода и товар 0.5 ома, имам някакви си теоретични 100 ампера и защита хич не й идва на акъла да изключи. Вярно по сметки е нагласена за 100-110 ампера, но това не обяснява защо в началото изключва при има няма 1 ампер?!?!?!? Използвам прекалено малки радиатори, ако изобщо могат да се нарекат така. Сложил съм по една планка около 7-8 см^2, колкото да не са голи транзистори.
    Единственото за което се сещам е отрицателния температурен коефициент на полупроводниците. Когато транзисторите са студени защитата се задейства много рано. Когато вече не мога да пипна планките (радиаторите), тогава спира да се задейства. Ако направя късо в изхода, може и да се задейства, но както казах, не ми се рискува.
    Въпроса е на какво може да се дължи тази огромна разлика в тока на задействане студено/горещо?

    • #0
      Реклама от Google Реклама от Google
      Членува от
      Dec 2007
      Адрес
      Google.com

        
       

  2. #2
    Проведох следния опит:
    Условията са като горните, само че сега след като натоварих до 100%, намалих до 0, изчаках да изстине (без да изключвам захранването), рязко усилих и пак се задейства защита. Усилих на 10%, изчаках двайсетина секунди, пак рязко усилих, задейства се защитата, намалих до около 20% колкото да тръгне усилвателя, изчаках още двайсетина секунди, пак усилих до край и вече не се задейства защитата.
    Преди си мислех, че съм се справил със защитата, но тогава дори планки не бях монтирал. Транзисторите бяха изцяло "голи". След като монтирах платката и транзисторите на радиатор, се оказа че защитата се активира много рано. Помислих, че нещо някъде съм окъсил, че нещо може да съм изгорил. Махнах радиатора, започнах да меря всеки елемент, всичко бе здраво. Включвам усилвателя и си работи нормално. Слагам радиаторите и пак същата история.
    Докато си играх по метода пробра - грешка, изгорих няколко интеграли и няколко чифта транзистори, но проблема е един и същ. Отварял съм изгорелите транзистори и ми изглеждат истински.
    До сега тази голяма разлика в токовете на сработване успях да ги свържа единствено с температурата, но допускам, че може да съм тръгнал в грешна посока.
    Очаквам всякакви предложения, понеже се изчерпах.

  3. #3

    Членува от
    Mar 2008
    Адрес
    Стамболийски
    Възраст
    42
    Мнения
    537
    С тези транзистори при тази честота БЕЗ драйвери ще продължаваш да имаш проблеми. С тези транзистори макс. носеща е около 180-200 кхц. При този тип транзистори - MOS при загряване на кристала се повишава съпротивлението в отпушено състояние на прехода.

    Поздрави!

  4. #4
    Драйверите са 2n5551/2n5401. На изводите им съм запоил 100 uF. Гейтовия резистор е 10 ома.
    Любо първи ме подсети, че може би не управлявам добре ключовете. Опитах се да го разубедя, но в крайна сметка се усетих, че може би там е проблема.
    Загледах PDF на транзисторите и забелязах gate threshold voltage coefficient - 13mV/на градус. Направих една бърза сметка, при 20 градуса и при 120 градуса. При 120 градуса е нужно 1,3 волта по-ниско напрежение да за да отпуша транзистора, отколкото при 20 градуса.
    Преди това се сетих, че първоначалните ми драйвери бяха MPAS42/92 и управляващите импулси бяха доста далеч от правоъгълни. След това сложих 2n5551/2n5401, но импулсите също не бяха идеални. Последно за драйвери ползвах BD139/140, импулсите станаха доста прилични, но нямах време да тествам по-обстойно. Също така се съмнявам, че не ми достига ток за HI-Side, така че смятам да го вдигна.
    Лошото е, че съм далеч от вкъщи и не мога да тествам...
    Повишаването на съпротивлението в отпушено състояние на прехода също го видях в PDF. Ама то трябвало да се чете...

    nikigada, благодаря за отговорите. Можеш ли ми кажеш, как да сметна максималната честота, за конкретни транзистори?

    Поздрави!

  5. #5
    Оказа се, че проблема със защитата наистина идвал от не добро управление на крайните. За драйвери вече карам с BD139/140, осигурих малко по-добро захранване за интегралата и нещата започнаха да си идват на мястото.
    Сега започнах да се боря с платката, но изникна друг проблем. В близост до ключовете искам да сложа колкото се може по-големи електролити (В конкретния случай съм замислил по 2х1000uF, но не знам до колко това е правилно. Страхувам се от индуктивността на кондензаторите, да не стане така, че големия капацитет да доведе до отрицателен ефект). Въпросите, които изникнаха са:
    Как да изчисля, какъв капацитет да поставя и на какво разстояние да бъде от ключовете?

  6. #6

    Членува от
    Mar 2008
    Адрес
    Стамболийски
    Възраст
    42
    Мнения
    537
    Цитат Публикувано от liobg Покажи мнения
    Оказа се, че проблема със защитата наистина идвал от не добро управление на крайните. За драйвери вече карам с BD139/140, осигурих малко по-добро захранване за интегралата и нещата започнаха да си идват на мястото.
    Сега започнах да се боря с платката, но изникна друг проблем. В близост до ключовете искам да сложа колкото се може по-големи електролити (В конкретния случай съм замислил по 2х1000uF, но не знам до колко това е правилно. Страхувам се от индуктивността на кондензаторите, да не стане така, че големия капацитет да доведе до отрицателен ефект). Въпросите, които изникнаха са:
    Как да изчисля, какъв капацитет да поставя и на какво разстояние да бъде от ключовете?
    Колкото повече, по добре! 1000uf близо до ключовете е добре, като допълнителен филтър - резервоар. Но при достатъчно добро захранване няма почти никаква полза. Би имало смисъл ако ще изкарваш няколко КВт но с тази схема няма как, освен ако не искаш да работи на 0.1ом. Какво е захранването, каква мощност при какъв товар гониш? С този чип и правилно подбрани крайни, без драйвери и носеща ~ 480-500 кхц спокойно се изкарват 500 вата на 4 ома товар. Виж снимката в прикачения файл за да добиеш някаква представа за разстоянието.

    Поздрави!
    Прикрепени файлове Прикрепени файлове

  7. #7
    душичка златна Lyubcho_88's Avatar
    Членува от
    Apr 2008
    Адрес
    София
    Възраст
    29
    Мнения
    5,249
    Аз съм на мнение, че много електролит до крайните не само, че не е полезен, а е вреден.
    Големите електролити искат по голям зарядет ток, от което се получават огромни пикове, който пикове са близо до крайните (малее).
    Многото електролит нека си остане при изправителя, а проводниците до платката да са по дебели и къси.

    Успех.

  8. #8
    Цитат Публикувано от nikigada Покажи мнения
    Колкото повече, по добре! 1000uf близо до ключовете е добре, като допълнителен филтър - резервоар.
    И аз така смятах, но Любо ме накара да се замисля. Понеже тепърва започвам да се занимавам с клас Д, реших да попитам, ако някои има наблюдения и ако иска - да сподели своя опит.
    Не гоня конкретна мощност, нито товар. Търся универсалност. Да се нагажда за определени захранващи напрежение, само чрез промяната на няколко резистора. Същевременно да е с достатъчно мощни крайни, че да може да свържеш 8 ома, 2 ома, та ако щеш и 1 ом.
    Няма ли някои книжка относно конструктивните особености при клас Д. Досега само някакви общи приказки намирам. Писна ми чета едно и също всеки път.

  9. #9
    След огромен застой, най-накрая успях да намеря малко свободно време и продължих с опитите.
    Направих нова платка с крайни IRFB5615, драйвери BD139/140, захранващо +-40 волта. Предната платка, която тормозих на +-60 волта, я подарих на един познат и нямам база за сравнение.
    На новата платка установих следния проблем: при комутацията на единия драйвер, се получават страхотни разптрептявания в платото на управляващите импулси. За по-ясна представа направих няколко снимки. Мерено е гейт-сорс, като гейтовия резистор в случая е 0 ома. При по-висока стойност на гейтовия, просто спада скоростта на нарастване, разтрептявания изглеждат по същия начин.

    Първата снимка е G-S на транзистора, който е към положителното захранване. Втората е G-S на транзистора, който е към отрицателното захранване. Третата е в изхода, спрямо маса, преди LC филтъра.
    Усилвателя си свири, нищо не грее освен резисторите за + и - 5,6 волта и резисторите за + 12 волта спрямо минус. Все още не съм стигнал до тестването на токовата защита, но има време. За в момента ме притесняват тези къдрави импулси. Някой има ли идея на какво може да се дължат?
    Тия къдрички ги има и в захранването на чипа м/у 13 и 15 извод. Между тези два извода съм сложил ценер 15 волта, както и два електорлита по 100 микро, от серия която се води, че е с нисък импеданс. Напрежението м/у тези два извода си стои 10,5-10,6, въпреки, че опитах да вдигна тока с който храня чипа. Тоест от плюс към 15 извод съм сложил резистор 22к, който шунтирах с 33к, но напрежението м/у 13 и 15 извод не се промени.
    Допускам, че това може да е проблем при измерването с осцилоскопа, понеже имах малко ядове със синхронизацията и всъщност да няма никакъв проблем в усилвателя. Надявам се да имам възможност да тествам и с друг осцилоскоп.
    Ако има някой от Варна, който се е занимавал с този чип или има от модулите, които се продават във форума - да свирка.

  10. #10
    душичка златна Lyubcho_88's Avatar
    Членува от
    Apr 2008
    Адрес
    София
    Възраст
    29
    Мнения
    5,249
    Сложи сериино един резистор 10ома на сондата с която мериш.

  11. #11
    Проблема се оказа в сондата. Масата на сондата е прекалено дълга, а аз меря в непосредствена близост до филтъра, който явно индуцира какво ли не в сондата. В крайна сметка проведох следния опит - запоих два кабела на G и S, директно за изводите на транзистора, усуках ги и директно в осцилоскопа. Разтрептяванията, които се наблюдаваха станаха доста по-високочестотни и с пренебрежима амплитуда.

  12. #12
    Moderator L.K.'s Avatar
    Членува от
    Nov 2010
    Адрес
    Казанлък
    Възраст
    51
    Мнения
    13,114
    Цитат Публикувано от Lyubcho_88 Покажи мнения
    Аз съм на мнение, че много електролит до крайните не само, че не е полезен, а е вреден.
    Големите електролити искат по голям зарядет ток, от което се получават огромни пикове, който пикове са близо до крайните (малее).
    Многото електролит нека си остане при изправителя, а проводниците до платката да са по дебели и къси.

    Успех.
    Май и друг път е ставало въпрос за "иглите". Дебелите къси жици към греца ги намаляват драстично. Ако греца е на платката - още по-добре. Важното е да не разхождаме иглите из кутията на устройството.

  13. #13
    Греца с филтровите е на платката, възможно най-близо до крайните Разстоянието от греца до крайните е около 47мм, като пистите са 4мм дебели.

  14. #14
    Можеш ли да качиш схемата със стойностите на елементите, които ползваш в момента. Ще ти помогна да изчистиш проблемите. За тази честота и транзистори не е нужен драйвер, IRFB5615 няма проблем с 2 ома товар, зависи от захранващото напрежение.
    "Ум - това не е задължително здрав смисъл" Алфред Адлер

    Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.
    — А щастлив ли сте?
    — Не. И тъкмо в това е трагедията.

  15. #15
    Banned
    Членува от
    Jul 2012
    Адрес
    Плевен
    Мнения
    1,147
    По коя схема работиш?

  16. #16

  17. #17
    Banned
    Членува от
    Jul 2012
    Адрес
    Плевен
    Мнения
    1,147
    Нещата са ясни.
    Имам само едно питане към някой от по-ровилите се.
    Каква е разликата м/у IRS20955 и IR2092(93)? На първата съм слагал транзистори IRFP460N, понеже не можах да намеря като оригиналните по схема в един Беръндър за ремонт, а по параметри трябваше да станат без проблем.
    Някой има ли идея другия чип дали ще носи с тях?

Права за публикуване

  • Вие не можете да започвате нова тема
  • Вие не можете да отговаряте в тема
  • Вие не можете да прикачвате към мненията си
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
  • BB кодове са Включени
  • Smilies са Включени
  • [IMG] кодове са Включени
  • [VIDEO] code is Включени
  • HTML кодове са Изключени