Накратко, това представлява PPSL монтирането:
Идеята е да се преодолее нелинейността, индуцирана в намотката, породена от небалансираните магнитни полета и нееднаквостта на магнитното поле от двете страни на горна полюсна наставка (ГПН). Основната цел на PPSL е да се намалят изкривяванията при най-ниските честоти и достигането на високо качество на възпроизвеждане на ниските честоти.
Принципа на работа на PPSL е винаги да "чуваме" едновременно двете страни на ГПН-то. Поради тази причина единия говорител е обърнат механично спрямо другия и, също така, на един от двата е обърнат поляритета.
Предимствата на PPSL са:
- много малки изкривявания;
- около 2,5дБ повече чуствителност спрямо BR;
- много малки групови закъснения;
- много по-равномерна фазова характеристика;
- ефект на подобрено въздействие/усещане.
Като цяло, конструкцията PPSL има смисъл само при суб-басови тела, поради големия ход който правят говорителите. При мидбасови говорители хода е малък и няма смисъл от такова изпълнение, тъй като магнитното поле не е толкова различно когато активната част от бобината е много близо до ГПН (като амплитуда). При голямо отдалечаване на намотката от ГПН се получават изкривявания, които може да бъдат избегнати с такъв тип конструкция (Push Pull Slot Loaded).
Поради несиметричността на магнитното поле от двете страни на ГПН, то и BL фактора е различен в двете посоки. Една от първите компании, които са работили по проблемите с несиметричността на магнитното поле, е JBL - още през 80-те години. Тогавашната тяхна технология е наречена Symmetrical Fleid Geometry and Flux Stabilized Magnet Structures.
Полезен материал по въпроса: http://www.diyaudio.rs/JBL/JBL%20-%2...s%20(1979).pdf
През 90те години JBL измислят още по-добро решение на проблема, наречено Differential Drive Transducers: https://www.jblpro.com/pub/technote/...-33%20rev3.pdf, който метод се ползва и днес.
Моделът на 18Sound 18TLW3000 също е с differential drive, но носи наименованието Tetracoil поради факта, че има две двустранно навити бобини (или общо четири).
В тази статия ще направим изследване на PPSL бандпас от 6-ти ред с два 18” нискочестотни високоговорителя BMS 18S430V2.
За конструкцията е използван 18мм тополов шперплат. Направените тестове сравняват конкретната конструкция с 2бр. Бандпас X1 (на снимките по долу се виждат). Усилвателните стъпала за теста са еднакви.
На следващата фигура може да се види симулация на PPSL бандпас и реално измерената амплитудно-честотна характеристика (АЧХ):
Ясно се вижда колко е точна симулацията. АЧХ е повече от перфектна. Няма никакви параметрици, само ниско-честотен (LP) филтър на черната крива, който е с настройка на 94Hz, -24dB/oct, но акустичния срез на практика се измества на 110Hz, поради пика на 120Hz. Би било добре този СУБ да се реже на 70-80Hz със стръмност минимум -24dB/oct, за да свири реално до 90-100Hz.
При проведеното измерване, нивото е произволно, микрофона е на земята на около два метра от суб конструкцията.
На следващите фигури може да се види сравнение между двата X1 и PPSL конструкцията:
На втората картинка са трите ОТ заедно, двата X1 и PPSL.
При първата картинка се вижда, че двата бандпаса са по-чуствителни, но само за ниския обхват. И двата модела са срязани на 94Hz, но и на двата модела акустичните срезове са различни. PPSL има реална чуствителност около 103dB при 2V, но при музикален сигнал PPSL-а е по-чуствителен. Това се дължи на по-добрия горен обхват където има повече информация в повечето музикални стилове, и най-вече заради "еднаквостта" на магнитните полета.
Чуствителността му не е много висока, защото двете настройки на двата обема са далеч една от друга, но за сметка на другите предимства. Докато при Х1 настройките са много близки една спрямо друга и печелим по-голям “gain” между тях.
На следващите снимки може да видите различните етапи при конструирането на PPSL бандпас-а и завършения вид при провеждането на тестовете.
От проведените тестве и слушане достигнахме до заключението, че на музикален сигнал (най-вече с реални инструментали, барабанни сола, бас китарни сола и разбира се дъбстеп и други електронни парчета) определено PPSL бандпаса е най-бърз, точен, верен и с широка честотна лента! Няма мудност в най-ниските честоти, има само добре и вярно звучащ бас. Докато при Х1, въпреки способността за просвирване на по-ниски честоти в сравнение с PPSL, има известно омазване и мудност на баса.
В заключение PPSL бандпаса е може би най-добрата универсална суб-бас конструкция. Перфектно възпроизвеждане на ниския и високия бас. Единствените минуси на конструкцията са теглото и размерите. Както се вижда от снимките, размерите са почти колкото две Х1, а теглото е над 80кг.
Хиляди благодарности на Красимир Георгиев (knockout11) за предоставените измервания и споделения проект.
Коментари по тази статия, може да направите в тази тема https://bgaudioclub.org/showthread.p...SL-Bandpass%29